Изстрадал своя личен ад,
сизифовски катерил склона,
сочен с пръст, на челото с печат,
някой жертва е на слух зловонен.

Живот без грях, а има ли такъв -
кои са праведните хора?
Да хвърли камък, да посегне пръв
безгрешният - или всички са актьори.

Гредата в окото си усещаш ли,
или сламката във чуждото видя?
И с думи като жиг горещи,
прогаряш дири в нечия душа.

Недей да съдиш, остави на Него,
единствен има право на това.
Обичай и смири си егото -
не ритай падналият, а му дай ръка.